Социалната работа се явява важен професионален инструмент
за въздействие върху домашното насилие и участниците в него - чрез информиране
за същността на проблема, чрез разпознаване на симптомите на насилие, чрез
оказване на пряка подкрепа на жертвите и чрез въздействие върху извършителите и
общността.
Социалният работник е специалистът, който прави оценка на случая,
семейството и ситуацията, взема решение дали ситуацията е рискова, от какви мерки
и услуги се нуждае клиентът и насочва случая към подходящ доставчик на социална
услуга. Израз на тази огромна и отговорна работа е Планът за действие,
който е основен документ. Той, обаче, е не просто документ, а крайният
продукт на определен работен процес, свързан с анализ на ситуацията и целия случай. Творческите импулси и интуицията на
социалния работник са много важни и значими в осъществяването на този
работен процес, но въпреки всичко работата на социалния работник трябва
да бъде основана и съобразена с определено знание, теории, изследвания
и стандарти. И най-вече, в своята професионална дейност социалните
работници се нуждаят от „инструменти” и техники за работа, които са
доказали своята ефективност в практиката. Съществуват две взаимно-свързани техники:
Техника за анализ на рисковете и защитните фактори по един случай и
Техника за прогнозиране развитието на случая и извеждане на приоритети
за работа.
Професионалната задача и роля на социалните работници е да направят своеобразна „снимка” на развитието на един проблем, какъвто е домашното насилие. Анализът се отнася до определения момент и се прави, като се вземат под внимание отделни проблеми и тяхната история, продължителност и времетраене във връзка и отношение с други събития от живота на семейството.
Когато става въпрос за услуги, се има предвид определени действия, съобразени с потребностите и особеностите на жертвите на насилие. Ако това са деца или включително деца универсалните услуги са насочени към подпомагане нормалното и здравословно развитие на детето. За да се гарантира и подсигури
нормално и здравословно развитие на детето, трябва да се вземат незабавни мерки за неговото физическо и психическо благополучие и здраве, като се отдели от неблагоприятната среда.
Работата по случай е процес на вземане на решения и осъществяване на
конкретни стъпки, насочени към намаляване на риска и подобряване на
ситуацията в живота на конкретния клиент. Тя изисква някой да води и управлява различните дейности
и стъпки. Водещият на случая е човекът, който трябва да има “цялостната
картина” на случая, да координира и разпределя работата, така че да се
постигне крайната цел. Тъй като постигането на целта на работата по случай – подсигуряване на
постоянна, сигурна и стабилна семейна среда – е доста труден, сложен и с
комплексен характер процес, който е свързан с преминаването на определен
период от време (не може да стане незабавно), се налага ползването на
различни услуги, които прокарват пътя до целта. Социалният работник дава препоръки за участие в различни центрове, групи за взаимопомощ,
констултации с други специалисти и др. полезни стъпки към решаването и превенцията на проблема. Той може да съдейства и при подаването на жалби и молба за издаване на ограничителна заповед, когато това е необходимо по негова преценка или по поискване на жертвата.
Няма коментари:
Публикуване на коментар