Отрицателни черти

 Организациите срещу домашното насилие са наясно с нуждата да запазват личното пространство на клиентите си. Много домове за жертвите от домашно насилие не публикуват адресите си с цел предпазването на обитателите им, както и на работещите там. Например служител на такава организация не би се обадил на домашният телефон на жертвата, поради опасността насилникът да разбере за техните разговори. Служителите са етично и законово ограничени да запазват конфиденциалността на разговорите им с жертвите.

 Често жертвите на домашно насилие са държани в изолация. Ако насилникът разбере, че неговият партньор е потърсил помощ, може да прибегне към насилие. Има много начини конфиденциалността на кореспонденцията между съветник и жертва да бъде нарушена. Например: изпращането на съобщенията между съветник и жертва може да бъде прекъснато от хакери, при оставяне на екрана на компютъра без надзор, цялата информация може да бъде прочетена или разпечатана от трето лице. Всички и-мейли изпратени от работното място на жертвата могат да бъдат прочетени от работодателя и това е потвърдено със закон. 

  Анонимността може да представлява и пречка, защото по този начин съветникът не може да бъде сигурен за пола и възрастта на клиента и дори, дали това наистина е жертвата, а не насилника.

  За да предложат онлайн организациите подходящи услуги трябва преди започването на лечението, съветникът да е наясно със силата и възможностите на жертвата. Това обаче се затруднява от липсата на вербална комуникация, невъзможността съветникът да установи интонацията на гласа на жертвата, външният й вид или наличието на алкохолен дъх. Затова е препоръчително онлайн организациите да въведат практиката преди да започне да използва услугите им, клиентът да е задължен да отговори на подходящ тест. Или с други думи да се установи дали клиента е застрашен.

 Професионалните организации срещу домашното насилие са задължени да използват само тествани, сигурни и доказани методи на лечение. Ако се използва все още недоказан метод пациентът трябва да бъде уведомен и да даде съгласието си.

 Онлайн организациите са задължени да уведомят съответните власти, ако техен клиент е опасен за самия себе си или за околните, или самия той е в опасност. Поради предполагаемата анонимност или използването на псевдоним изпълнението на това задължение на онлайн организациите е затруднено. Веднъж установена връзка, служителя на организацията се задължава да бъде достъпен, както в уговорения час на онлайн срещате, така и при спешни случаи. Служителят се задължава да уведоми жертвата колко често ще си пишат, какво да очаква от тяхната комуникация и колко време ще трябва да чака за отговор. 

 Онлайн организациите могат да пренасочат посетителите си към други подобни организации, чрез публикуване на различни линкове. Има много такива подходящи сайтове например онлайн групи за жертвите от домашно насилие или други, които предлагат информация, оказване на подкрепа и психологическо образование. Някои сайтове отговарят на въпроси, вълнуващи жертвите на всякакъв вид насилие. Прехвърлянето може да бъде и опасно. Жертвата може да попадне на сайт, в който да намери невярна и вредна информация.

 Мисията на онлайн организациите срещу домашното насилие, често е свързана и с помагането на жертвите да изготвят безопасен план за това как да предвиждат ситуации с потенциална опасност и какво да предприемат и такива случаи. Организациите трябва да предлагат подобни планове и в случаи на Интернет тормоз. Този тормоз може да включва постоянен тормоз и заплахи, Интернет дебнене, кражба на самоличност, представяне от името на жертвата пред други хора. Заради безопасността на клиентите, особено на тези, които са жертви на домашно насилие или са емоционално уязвими, е необходимо обучение на клиента за видовете Интернет насилие, които съществуват при използването на Интернет, как най-добре да се предотвратят и ако се стигне до там какво да се прави. За тази цел организациите не са задължени да възпроизвеждат тази информация, а само да публикуват линкове към сайтове, които са специализирани в тази област. Поради такива причини сайтовете трябва сами да решат дали да предоставят на клиентите си онлайн съветване или не. 

  Организациите срещу домашното насилие могат да бъдат обект на и-мейл заплахи или пробив на системите им от хакери, причиняващи подмяна, четене или изтриване на информацията им; получаване на компютърни вируси и т.н..

 Ето защо те трябва да предприемат съответните мерки. Организациите трябва да са много внимателни с публикуването на имената, и-мейл адресите или друга лична информация, относно служителите, доброволците или дарителите. По този начин те могат да изложат служителите си на опасност от заплахи, получаване на нежелани писма или бизнес предложения. Ето защо преди да публикуват подобна информация те трябва добре да го обмислят и да имат писмено съгласие от служителите си.